Обичам на планина. Направо изпитвам неистова радост само при мисълта че ще ходя на планина. Затова когато планирахме 4те дни в Родопите около мен всичко чъфтеше от кеф. 
Тръгване - приятелите които ще ме взимат от вкъщи за точни като слънчеви часовници.Времето едно такова хубаво, абе идилия. Ама на паркинга пред кауфланд освен девойката с duty free уискито няма и помен от пасажерите в останалите 3 коли. Ко да праиш - всизвестен закон кажи на хората че срещата е в 10 30 за да дойдат в 11. И така за приблизително 35 минути се насъбрахме. После ударна група напазарува. Да си напомним в планината не са нужни 3 литра уиски,4 литра водка, 6 бутилки червено и 3 бяло, вино, а  чисто и просто колкото могат да се поберат в колите бутилки вино:)Така или иначе трудно е да се напиеш на толкова чист въздух.
Тръгваме. Малък празник е когато се загубваме и случайно избягваме цялото задръстване на изхода от софия. Все пак 4 почивни дни са стимул за де що има човек с кола да тръгне на някъде точно към 12 в четвъртък. Оказва се обаче че задръстване има на касите и пред женската товалетна в омв, на 76тия километър, много важно.
настоението на мах. 
Такааа. Добре че съм пич и се ориентирам по карти, и успявам да извикам свивай тука, точно преди да изпуснем отбивката. Пътя бил в ремонт, и к"во толкова, избираме си алтернативен и повтаряме въпросните села по 5 пъти до запомняне на последователността и безумните имена (Говедаре е моят фаворит). Пътуваме си, ама табелки няма, то и път от време на време няма ама кво ти пука:)
Добре че не се опитвахме да се движим в пакет, и всеки си избра собствен машрут. Но всички се събрахме ето тук за да обядваме:





Дам, беше красиво, топло и ядох миш маш. Живота е много хубаво нещо indeed.
Ето ни и нас:)))


И така.
Триград е много як. И не знам що е три-град като си е село. Е знам, всъщност - имало римски град дет бил Триибрия което пък значело три града, ама колко съм начетена и любознателна,а?
Къщата е идеална, най отгоре и гледаш цяяялаата долинка. А пък нашата домакиня готви не-ве-ро-ят-но. Ммммм.
Ром с кола и черни котки с бели котараци.
Капама, пататник и откритието че 6 бутилки вино са прекалено малко.
Нищо - план програма - ще правим походче до ягодинската пещера. Ама трябвало да тръгнем към 10.Хаха.
Събуждам се и се къпя с абсолютната увереност че съм последната която ще слезе за закуска. Глупости - само 1 младеж се успял да се завлече до долу преди мен. Ама закуската на слънце с милинки и истинско мляко от крава (нашата домакиня дори знае точно от коя:) са по-доброто начало на деня.
Познайте кога тръгнахме - 12 без 10, почти като 10, ама не съвсем.
Ходихме, ходихме, ходихме. И така 9 км.
После вече стигнахме, седнахме на обяд, пред пещерата до реката. И взе че заваля.
Пък в тая пещера, колкото и да беше красиво беше такъв ветрилник/клинч/ кал че нещо не можах да усетя красотата.Е има какво да се види определено:


После понеже валеше, колите бяха на 20ина км,се понатъпкахме в 1 бусче тип индийско - с 8 места, но ние бяхме 12+шофьора. Нямаше такъв хилеж:)

Мисля че остарявам. Тихичко си вечеряхме пред камината и си пиехме, докато другите младежи вилнееха.
Сънят бил хубаво нещо.

Я виж ти. Днес спахме до когато си искахме. Следващата цел - Дяволското гърло. Поне е супер близо, 20ина минути пеша.
Пред пещерата съзраме джип. И планът е готов - разглеждаме, мятаме се на ласката и към Чаирите - местност с много езера, риба и други красоти.
Дяволското гърло ми хареса мнооого повече - по мащабно е така да се каже:

голяма е казах ви вече. Препоръчвам ви да я видите от близо някой път.



Не знам дали е от чистият въздух или от положителната енергия на планината, но се радвам на всичко. Обяда от хляб, кюфте и бира е култов и засищащ.
Ииии готовиии:

Беше уникално. Болеше ме корема от смях, и на няколко пъти май от стрес:)
А красотата е неописуема, затова просто ше ви показвам:

Добре имам още какво да разкажа, но пък вече ми се спи затова ще се очаква продължение.
И то какво:)))