Вдъхнових се от един пост ей тука. Не съм писала от мноооого време в блога, пък се случи това онова, което сега смятам споделя.   Мразя слънчев бряг, ама ужасяващо много. За мен това е най-безумното място на света. Обаче. Много ги обичам тия обачета, щот винаги доказват че за нещата гледните точки могат да бъдат много много много.   Та от миналата година водя тих поход анти слънчев бряг и всичките му тъпи туристи, гадни заведения за хранене и сергии на всеки метър. И отказвах да престоя там повече от 5 часа, след това почвах да нервнича и буйствам.   Когато 1на група приятелки тръгна натам това лято ги обявих за луди и отказах участие в начинанието. Прежалих се да отида обаче за 1 укенд (този тип туризъм е толкова модерен в наши дни) . И чудеса – беше весело, спахме в несебър, в по-симпатичното и спретнато хотелче, ходихме на парти, ходихме на парти и през деня – и то влезе в топ 5 класацията ми за комбинацията – веселба, плаж, море и добра музика.   Това беше първия опит. И беше veeery good. Да му се не надява човек.   Седмица по късно стана ясно че по някаква причина всички ще почиват или по двойки или графиците ни за отпуска просто няма как да се съвместят. Точно в този мрачен момент седях в градината с 1 мохито в ръка и един младеж който виждах за 5ти път през живота си. Айде да ходим на море. Сянка на съмнение относно дестинацията помрачи иначе доброто предложение. Къде, на слънчев бряг, нали? Ами да. Хм   Време за размисъл. И идеята че е по добре да си някъде, дори и в слънчев бряг от колкото в софия по време на вселенската жега и скука. И тръгнах. Ей така си събрах сакчето тежащо към 20 кила и catch-нах ride с 1 колега до варна – от там с бус до сл бр. Система сложна, но резултат от мега нежеланието ми да пътувам с автобуси повече от 2 часа.     И така. Няма да се впускам в много детайли. Но хотелът ни беше супер - + номер 1 Локацията му – на 200 метра от какао – ultimate placing от всякаде. Плажът пред bedroom не е пренаселен и се намира на 10 минути от хотела. Друг плюс – съседния бар на плажа си бичи от нашта музика и има готино мохито. Отидох до центъра 2 пъти – за вечеря. Останах в шок от сергиите и мазнотата на обстановката и отказах да минавам повече от там. Седейки само и единствено на bedroom не се сблъсках с кой знае колко малоумни чужденци на социални помощи. Даже с никакви. Заведенията в които има смисъл да се ходи са само софийски – и там пак няма чужденци йейейе. Има за всякакво настроение и е лудница – плюс срещаш хиляди познати. В петък вечер на слънчев брях можеш да срещнеш хора които дори в софия не си виждал последната година. Също така може да отидеш до тоалетна като мен и да видиш много много близък приятел за който се предполага че е в созопол. Може и случайно да се озовеш на сватба с бургас, на вечеря в черноморец и после да се върнеш за последното solar парти за сезона. Всичко е възможно в 2 думи. И веселбата е на мах.   Така че зависи. От хората. От точното място и от стечението на някои обстоятелства. За пореден път ми се доказа, че не е логично да вкарваш нещата в предварително заложени рамки и представи. И че трябва да давш шанс на нещата да се случват, независимо че не си ги планирал точно така. Изненадите тепърва предстоят.

Мисля, че село Лозенец е точно за теб, незнам дали си ходила там, но определено има много софиянци, да не кажа само софиянци, навярно ще има и доста познати. Там са и софийските заведения. И да не забравяме, че е много по спокойни от Слънчев бряг и по моя преценка много по красиво и девствено на фона на Сл. Бряг.

И още нещо: Чалгата там не е на мода!

Дано намериш твоето място и без предрасъдаци :)))))

знам за село лозенец, то си е мойто място:)ама живота виж как се ебава с хората и такива като мен се озовават на почивка в слънчев бряг че и се забавляват даже:))