Поредна нощ в любимото заведение. Хм, как така в София има хиляди заведения, а аз всяка събота посещавам едно (мах 3 ) и също заведение. Чудно. Откриват нови и нови, но нещо все не ги долюбвам. "Клубовете" са ми толкова интересни че си заслужават собствен пост някой ден. Какво открих днес обаче:

Какви чудеса имало по света. Напоследък съвсем не се гримирам, но тази вечер се оставих във вещите ръце на една приятелка. И о, чудо. Принципно съм си готина и нямам нужда от грим за да привличам погледи (и съм една скромна, да знаете:) Но тази вечер разбрах, че мога да изглеждам просто уникално. Колко било лесно да се преобрази човек. Вече съм убедена, че някои мъже се будят до съвсем реални говорещи крокодили, които са се били маскирали на принцески предишната вечер :Р   Стига за прекрасната мен и по същество. Всички мрънкат за любов – чакат, търсят, намират, захвърлят, предават, продават, симулират, идеализират... обаче има един случай, в който лично аз не знам какво да правя. Някой те харесва и много, много иска да бъде с теб, а на теб ти е тоооолкова безразлично, че чак те хваща срам. Гадно е, да виждаш любовта отсреща, но да знаеш че не можеш да и отвърнеш подобаващо.  Гадно е най-накрая да откриеш любов, но не такава която ти подкосява колената и ти създава пеперудки в стомаха. А най-лошото е че и ти, и той се самозалъгвате – ти, че може и да изградиш чувства, той че имаш изобщо такива. Още едно поредно доказателство за идиотизма в хората – колкото повече не ти дреме, толкова повече той решава, че те иска. Мазохизъм на мах. Какво наистина е нужно за да се влюбиш в някой? Какво кара един човек да иска да бъде с друг, а другия да не изпитва нищичко? Въпроси, въпроси и прекалено малко отговори. А дори и да се дадат, едва ли ще помогнат особено. Плетеницата е прекалено объркана, май дори не трябва да се разплита. Единственото необходимо е да намериш твоята връзка. Тази, която ще ти даде всичките отговори, но няма да те интересуват, защото ще си прекалено зает да се наслаждаваш на някой неповторим момент. Ееех, май вече е време за сън. Лека и споделена нощ:)

наистина брилянтно и най-вече верно едно към едно.
точно така е, останалото е лигавене и лакардии.

мдам,от верните неща най-много боли, май. Но няма смисъл да се преструваме че не са такива, нали:)

товя за говорещите крокодилчета-още се смея:))))))но иначе-много хубав постинг:))поздрави:)

радвам се че се забавляваш докато четеш среднощните ми глупости:))))))) поздрави:)))