Хората са много странно животно. Хем си мислят че са по-умни от всичко което мърда и диша по планетата, хем вършат много глупости. Не спирам да се чудя защо никога нищо не ни е достатъчно. Винаги мрънкаме и се тръшкаме за нещо което нямаме. А в повечето случаи въпросното нещо дори не ни е толкова нужно, даже изобщо. Но enough is never enough. Искаме и искаме, и пак искаме, какво и колко няма значение. Важното е да се иска и има. Тъпото е че в устрема да желаем и придобиваме разни вещи и принадлежности, много често не забелязваме какво всъщност имаме. Не оценяваме почти нищо, приемайки го за даденост, или докато не го загубим. Нещата винаги придобиват един мистичен и привлекателен ореол щом ги загубим и сме склонни да ги идеализираме до безкрайност, базирано единствено на факта че вече не ги притежаваме. Но това е друга история.   Днес гледах един филм, филм който показва една съвсем друга реалност. Хора, които живеят в нечовешки според нас условия и са в постоянна война – и с природата, и с враждуващите племена. Хора които нямат течаща вода, те и истински къщи си нямат, само тръстикови колиби. Знам че сега ще гракнете, с туземци ли трябва да се сравняваме. Но не е там идеята. Много мразя когато почват да плюят държавата – колко била бедна, корумпирана и прочее. Но никой не се сеща, че живеем стотици пъти по добре от 4/5 от населението на планетата. И не оценяваме това. Както много мои познати не оценяват примерно, че могат да си позволят доста повече от голяма част от хората.   Другата страна на нещата е че разбира се трябва да се стремим към тези които са над нас, да има прогрес един вид. И не говоря само за материалния такъв, често той става основна и единствена цел, но за развитие в духовен, ако щете чисто човешки аспект.   Въобразяваме си че когато постигнем едно или друго ще бъдем щастливи. Каква заблуда. Първо, наистина най-много се реве от сбъднати цели и мечти. На мен ми се случва, дори само като разбера че мога да постигна дадена цел, да ми стане тъпо. Когато знаеш, че нещо, което си смятал за недостижима мечта е съвсем постижимо ти става самотно и празно. И ти липсва трепета с който си мислил за него. Та много обичаме да си казваме когато еди-какво-си-стане ще бъда щастлив, но май по-голяма илюзия няма. Защото ако вложим само малко здрав разум, ще стигнем до извода че можем да сме щастливи абсолютно всеки ден. И че щастието не се мери в постигнатите цели и покорените върхове, а в отношението ни към пътя до тях. Целите са важни до толкова, до колкото ни карат да вървим по пътя, а удоволствието винаги е било в самото пътуване.   Аз често си мрънкам принципно. За глупости. Напоследък обаче малко поспрях. Няма смисъл, има една много красива мисъл че човек става свободен единствено когато си позволи да бъде свободен. Предполагам че може да се отнесе към щастието и харесването на нещата такива каквито са. Винаги съм си мислела, че най-щастливите хора не са тези с най-многото богатства, а тези намерили истинското си призвание и прегърнали живота си такъв, какъвто е. Без условия и без договорки.  

"Човек става свободен единствено когато си позволи да бъде свободен." - както си го направи човек, така ще бъде, а и на него ще му е добре. Т.е. всичко зависи от това как си настроен към обекта на твоята мисъл.

Пишеш великолепно! По-важното е, че темите са ти супер дълбоки и актуални. Все едно изкарваш най-съкровените мисли, страхове ( а понякога и недъзи) на хората. Чета те с удоволствие. Едно нещо обаче ме дразни леко (и го споделям като приятел, а ти си постъпвай както ти повелява сърцето). Става дума за английските думи, които вмъкваш. Сигурен съм, че владееш този език. Като живеещ в англоговоряща страна от 17 години, нa мен не ми е проблем, както и предполагам и на 90% от четящите тук. Но съм сигурен, че има около 10% хора, които колкото и sparingly да употребяваш английски език губят смисъла на написаното и се дразнят. Аз лично бих зацвилил като Фландърска кобила, гризеща силно изсъхнал, попикан троскот ако някой тук започне да вкарва френски, италиански, испански, а не дай си боже японски или китайски думи в този чисто "наш" си български блог.
Даже когато си идвам в България аз всячески се опитвам да прикрия вече появяващият се акцент и завалянето на думите. Просто не желая хората да си помислят, че съм помпозен надут пуяк след като живея в САЩ:)))
А аз го дължа това на своите сънародници защото аз винаги ще си остана 100% българин.
Отново да подчертая, че either way it is fine with me, (леле, ето че се "заразих") аз ще продължавам да те чета защото имаш будно и неконвенционално мислене и супер експресивно писане....това е (отново точка...lol):)))

Ключът към щастието не е успехът!
Щастието е ключът към успеха!
Ако обичате оново, което правите, ще бъдете успешни....не е моя мисъл, но за мен е попадение!

you will be successful.

@ eenchev - именно:))

@ jiovanio - благодаря:) За английските думи май си прав. Но пък аз изхождам от там - че някои неща просто си звучат много по добре, кратко и ясно на английски. А пък българските им варианти ще бъдат често тромави или супер дълги. Как е eough is never enough? Достатъчното никога не е достатъчно? Тъпо ми звучи:))

@zari - точно така е и според мен, но трудното е да немериш нещото което наистина те прави щастлив:) Успех

Aми ти си знаеш. Важното е да продължаваш да пишеш с вдъхновение пък останалото ....screw it!:)))

все едно моите мисли чета ^^

това вече е странно, но хората май не са чак толкова различи във възмущението си:)Добре че не съм само аз.