Страх ли ви е? За първи път ме наведоха на размишления относно страха и смъртта на един летен курс. В Англия май хората са по-напредничави и по време на един от часовете проведоха мини психологически – асоциативен тест. И там въпроса беше следния – разходка в гората, дъра бъра, и накрая стигаш до стена, много дълга и много висока само с една врата. Какво правиш? Единственото което сметнах за логично е да премина веднага през вратата. Тоест без сянка на страх и колебание. Не е необходимо да обяснявам какво олицетворява вратата, нали:) Та въпросът е защо някои хора се панират толкова? Наскоро говорих с един познат и той сподели че се е побърквал от мисълта че със смъртта всичко свършва. Да се чуди човек. Аз пък изхождам от простите физически закони и малкото common sense дет го имам. Един май основен закон във физиката гласи че във вселената енергията не се губи, само се трансформира. Така че от тази гледна точка, няма за какво да се притесняват тези които си мислят че човек живее само един живот. Душата е вид енергия и със сигурност приприпква на някъде след като тялото се амортизира до гроб. Има достатъчно доказателства – хора проговарят да отдавна мъртви езици, деца познават места или хора като петте си пръста, без никога преди да са ги виждали и т.н. Въпроса не е дали има нещо след смъртта, а какво е то. Знаейки това, човек трябва да си позволи повече спокойствие, да го дава по лежерно и да не цвили и недоволства за глупости. Може пък да имаш 1000 живота, но само един на точно тази планета. Струва ли си да го прекараш в страх или отрицателни настроения:) А вас страх ли ви е?

ами всеки го е страх.

мен ме е страх че който или каквото и да съм след като умра, няма да съм едно към едно с това което съм в този живот. другото е ясно :)

Просто не ми се идва повторно (или кой знае още колко пъти) на тази планета да повтарям класа.
Все пак има и други интересни кълбета из Вселената, които заслужава да се посетят, нали?!

Мен също не ме е страх.Преди се страхувах честно казано...Но преди 3 години загубихме много изненаващо наша близка и за да преодолеем шока започнах да се интересувам и да чета по темата..Смъртта е просто част от живота:)Не трябва да гледаме едва ли не с лекомислие,че ще е много лесно да преминеш оттатък,но със спокойствие-да.

със смъртта всичко приключва.
Мисля , че душата на човек е вечна.
Въпросът е какво се случва след това и може ли да избираме къде да попаднем?

ме е страх повече от начина, по който ще умра. Самата смърт не ме плаши. Знам какво има след това;)

и ми се струва "нормално" ;)
Гледам да не мисля много много по въпроса, иначе няма да имам сили да се справям с "този" живот ...

Но от друга страна след като се раждаш, значи и умираш. Т.е. нищо не може да се направи. Т.е. няма никакъв смисъл да се страхуваш...

Хубав пост, поздравявам те за него, pinkberry...
Аз съм от хората, абсолютно убедени в безсмъртието на душата и че по някакъв начин след като умре тялото, живота продължава... Усещам го. Зная го...

...Но въпреки това, незнайно защо, се страхувам от смъртта и ми причинява болка мисълта за нея- за смъртта на онези, които обичам, за моята... И това е нормално. Това е повече от естествен инстинкт (на самосъхранение може би...) Това е просто ЧОВЕШКО....
:)

не е от смъртта, а от неизвестното. Неприятно е също да се бориш за последна глътка въздух. Целият свят тогава се концентрира в това. Спираш да виждаш и чуваш, спираш да мислиш и остава само тази болезнена глътка. Последната. След това умираш.
Не, не ме е страх от това. Обичам и съм обичан от много хора и знам, че ще оставя приятни спомени след себе си. Ако поне един човек, останал след мен, отрони сълза, че вече не сме заедно, че сме разделени, макар и временно, то не съм живял напразно.

Защото не е важно как ще умреш и какво ще стане след това, а как живееш. Тук и сега...

с mitko69 :)

@ andreytcho - според мен нещо от истинската ти същност си остава завинаги, има ли смисъл да go round and round the same old stuff, погледни положително - нов живот ново всичко:)

@ jiovanio - да, трябва да се рзгледа какво предлага вселената:)

@ sunyto - точно така е:)

@ ani101 - има теория че всеки живот учи на някакъв урок и самата душа избира кой урок да научи...

@estrella - това е друг аспект и май не трябва да се замисляме много над него, че има доста ужасни начини. Но пък аз лично вярвам че моя няма да е ужасен.

@ faerie - знам, сигурно е трудно, номожеш да го преодолееш или игнорираш, сигурна съм:)

@ mattea - хората се доста често страхуват от безмислени неща, но се част от природата ни. Пък и сама каза - няма смисъл:)

@candysays - благодаря:) да, понякога си признавам че ми е ставало гадно, най вече за близките. Но като се замислиш и близките ни също са души, човешкия живот е около 1 миг от времето и съвсем вероятно е да си се виждаме пак:)

Страхувам се разбира се,но както са казали хората само глупаците не се страхуват.Според мен обаче каквото и да има отвъд то едвали е толкова страшно като това да си жив и да си тук в момента.Живота е много по страшен за много хора и те изпитват ужас от това да го живеят.Не искат да се потопят в магията от чуства,защото недай си боже ще им се случи нещо.
Та седя и си мисля,че не е толкова важно дали има нещо след като телата ни се первърнат в енергия за някои малки живи организми на земята,а това дали найстина сме били живи.Много повече се ужасявам от това да умра без да съм живял от колкото ако живота ми е бил изпъстрен с емоций и преживявания за които си струва да живееш.Според мен правилния въпрос не е дали се стрхувате от смърта,а дали се страхувате да живеете...

I am not frightened of dying
Any time will do, I don't mind
Why should I be frightened of dying?
There's not reason for it
We gotta go sometime.

Страхът (включително и от смъртта) е обратно пропорционален на Вярата. Вероятно е програмиран горе в манерките ни (пардон в мозъците ни:))) за да можем да се самосъхраняваме и пазим. Защото постоянно си ходим по една много тънка нишка през годините прекарани тук на тази планета (бел. виж "По Острието на бръснача" блог jiovanio). Това обаче не би трябвало да ни спира да го живеем (Живота без страх) СЕГА. Защото ако се замислим, да иска ни се да ни помнят с добро и с обич, но колко поколения след нас ще ни помнят, а?! Дори историята отбелязва личности като Айнщайн, Кюри, Галилей, Мохамед, Буда, Христос, Аристотел и Заратустра, но какво е било преди тях? Кой се е "мотал" по тази планета в тази част на Вселената не знаем. Кои са били жителите на Атлантис, ами лемурийците? А дори и преди тези две раси е имало други мотащи се по земята...и над нея!
Аз лично си мисля, че смъртта е освобождение от оковите на човешките закони и ограниченията на движение поради това, че сме "залостени" във физическо тяло.....смъртта може и да се окаже преходната точка към истинския Живот!

Ами, въпросът със страха от смъртта е решен в по-голямата част от нас хората биологично - "инстинкт за самосъхранение". Вярно е, че при някои той е по-слабо изразен или липсва - но само при нищожно малка част от хората... Какво означава това? Означава, че биологията е "предвидила", че социалното може да се изроди във вид на някой си Матросов, или просто да се жертваш заради някаква социална идея, и затова е поставила "спирачка" - въпросният инстинкт...
А какво има "оттатък" и дали го има - те за тези неща май няма нито едно необоримо доказателство!!! :)))))
Лично на мен много ми се иска да има още живот след смъртта, но... все едно, той ще е съвсем друг - няма да е като този тук, а ние искаме да е като този тук или подобен, но по-готин... ;)))
Интересен проблем поставя постинга ти - поздравления! ;))*

@ nuts - забелязвам все повече напоследък как страхът от истинско живеене се маскира под много привидно такова:) и съм сигурна че много повече хора биха излъгали на въпроса страх ли ви е живеете.

@ innuendo & jiovanio - :)

@ comfy - май може:)

http://www.youtube.com/watch?v=vQ-qdScZXuY