Постинг
05.02.2007 01:06 -
Весели истории
Автор: pinkberry
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3240 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2007 01:31
Прочетен: 3240 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.02.2007 01:31
Хахахах, мда и аз, като всеки, си имам своите тъмни непохватни тайни:)
1. Отиваме на рожден ден. Всеки помъкнал подарък, цвете или там каквото. Пресичаме точно при синьото (Индиго rest in pieces) и бързаме да хванем светофара да не изпуснем автобуса. Но май 1ния ми крак изпреварва другия защото губя баланс, и почти заоравам с глава асфалта. Добре че размахвам ръце като вентилатор и успявам да запазя равновесие;)
2. 8ми Декември. Това е достатъчно за всеки да се досети колко съм координирана:) катерим се по стълбите от фоайето(ясно, че е пренаселено) към горния бар. Държа и чаша уиски, дори. И пак нещо си преплитам краката, залитам, но успявам да се подпра с 1 ръка, докато другата демонстративно държи на високо причината да залитам. Последва малко хилеж, хората ме гледат странно, но пък не е фатално:)
3. Това не завърши грациозно както горните 2. Първи опити на ски на 7 годишна възраст. Значи избирам си аз ски от гардероба, слагат ми ги, но забравят да ме инструктират по подробно. Поемам аз по нанадолнището към лифта, от първия ми урок помня само че трябва да карам на рало и дори си нямам понятие как се спира. А да не пропусна да спомена, че е мега хипер заледено. Поемам аз надолу, набирам скорост, вятъра вее косите ми и в един момент виждам как едни масички и столчета се приближават опасно бързо. Еми, по сбутах ги малко (добре че на тях нямаше туристи, кой знае какъв срам и травма за цял живот щях да получа:) и гушнах лекичко едно борче. От тогава си знам, че това не е само изразJ
4.Аквапарк през лятото. 4 броя хлапета на възраст 21-22 години, слънце, 5 басейна, красота. Търчим като отвързани и само се чудим на коя пързалка да се пуснем. Разнасяме гумените понички, шеги, закачки – изобщо голям купон. Решавам да се пусна на следната пързалка:
но, незнайно защо не се държа достатъчно добре да дръжките на поничката. В един момент се изплъзвам и продължавам без нея. Пързул нагоре, пързул надолу, мислех че доста ще продължа така и ще съм доста синя. В крайна сметка, станах, дефилирах малко по средата на пързалката и отидох при моите хора. Те, от своя страна споделиха, че в момента на изплъзването ми всички застинали в очакване на велико пребиване. Такова нямаше, само малко стрес. И после пак забавления и глупости:)
5. не се сещам за други, ако се сетя ще има продължение.
ps: вдъхновено от откровенния постинг на gabi с подобна (да не кажа същата:) идея
ps: вдъхновено от откровенния постинг на gabi с подобна (да не кажа същата:) идея
Търсене
За този блог
Гласове: 470
Архив