Постинг
24.01.2007 15:26 -
имам проблем със заглавията
От известно време ме мъчи въпроса за отношенията между хората. Или по скоро отношенията между мъжете и хората (не съм някаква зла феминистка която ги определя като не-хора, но пък и съобщенията от типа: “на борда са били 23 човека и една жена” са бая повече:)
Та въпроса е толкова фундаментален, че направо ще се изтърка вече. Но понеже аз винаги трябва да науча нещата от личен опит (най-често си чупя и главата същевременно) продължавам да се опитвам да разбера защо толкова често тези отношение просто не се получават. Стигнах до 2 извода:
- липса на нормална комуникация. Аз ти казвам нещо, ти чуваш друго, после отговаряш, прозвучава като 3то и така. Все едно всички си играем на развален телефон постоянно. Жените по мое мнение имаме ужасно избирателен слух и сладката способност винаги да търсим много телета под един единствен недвусмислен вол. Или да се опитваме да изкараме нещата по сложни от колкото са в действителност. Аз лично смятам да спра да усложнявам излишно нещата и да ги приемам такива каквито са, вместо винаги да се оплитам в теории какво всъщност значели обикновените действия и думи на мъжкото население. В повечето случаи те наистина са си прости думи и действия, въпреки че се случва да има и многопластови, сложни такива. Определено ефективната комуникация липсва. Пък и поради определени особености на културата ни, повечето хора замаскират всяко по сериозно изказване с около 1000 допълнителни думички. Не знам дали за да го омаловажат по някакъв начин или просто, защото е по лесно да плъзнеш същественото покрай потока от глупости. Демек high context culture като нашата, ни е вкоренила да правим мнооого глупости преди да стигнем до сърцевината на нещата. Доста по смислено е просто да кажеш – кефиш ме/не ме кефиш и да действаш нататък. Вместо това масата хора чакат нещата да се оправят, или да се напаснат, или каквото и да било, но важното е че чакат нещо да се случи. I’m done with that sh*t.
- Другото нещо го осъзнах едва когато един приятел го изтърси по време на пореден разговор на маса, относно мъжете и жените, какво друго - Очакванията. Мъжете, според него нямали такива гигантски очаквания към всичко, както жените. Мда, трябва да призная, че една жена си умира да очаква разни неща, от разни (в повечето случаи неспособни да ги оправдаят) мъже. Просто убийствена практика, защото нагнетяваш всяко действие, среща или разговор със съответните там очаквания и цялото потенциално удоволствие от тези моменти се прехвърля към неопределен момент в бъдещето. Освен всичко друго, всеки има в главата си няколко тона стереотипи и шаблони - непознатите неща се възприемат според стереотипите, а познатите такива се набутват в шаблоните и ако не дай си боже не пасват се анатемосват и елиминират:) Често целия проблем е че мислим в някакви параметри и не можем да си представим, че ако ги поразширим ще приемаме нещата по коренно различен начин. Прост пример – днес вали, ужасен, проливен летен дъжд през зимата. Мога или да се дразня че дъжда ми е попречил да отида на Витоша например или както аз правя, да му се радвам защото, съм си вкъщи, мога да обядвам с цялото си семейство, да си уча и пиша в блога на воля и т.н.
Нещата обикновено са толкова сложни колкото смятаме че са:) Приятен дъждовен ден и go enjoy something/someone you love:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 470
Архив
